Независимостта на Косово трябва да е окуражила шотландските националисти. Раждането на нова по-малка държава в Европа е далечен, но добър прецедент за тях, пише в своя коментар Financial Times. Дипломатическият провал около признаването на новата страна има заплашителни изводи за сепаратистите в малцинството в единбургското правителство.6 страни от Европейския съюз се страхуват, че този пример ще се превърне в пример за етническите малцинства, живеещи в границите им. още »

За мен трябваше да има референдум за признаване или не на независимостта на КосовоБългарските политици отново се провалиха в опитите си да се покажат, че се придържат към демократичните принципи и че се вслушват в гласа на народа.Няколко десетилетия етнически, религиозни, политически и икономически проблеми разтърсваха Косово и Метохия, а България, чрез своите официални лица твърдеше, че следи динамиката на процесите и има позиция, съобразена с интересите на страната. още »

Бих започнал с един популярен анекдот. Влязъл човек в общината и се отправил в стаята, където го упътил пазачът.След като почукал и чул "Влез!", отворил вратата и се озовал срещу служител, седнал на бюро. Върху него се мъдрели две табели. На едната пишело “Тук не се пуши", а на другата - “Рушвети не приемаме". Посетителят се сепнал и примирено рекъл: “Извинете станала е грешка, идвам защото имам голям проблем, но явно съм се объркал". още »

Авторът е Изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициативаНа 20 февруари 2008 г., на първично, експертно равнище беше разгледан проектът за миграционна и интеграционна стратегия на България.В нея се предвижда въвеждането на “Зелена карта" за чуждестранни работници, които желаят да дойдат да работят в страната ни. За първи път в историята си сме изправени пред “висока" имигрантска вълна. още »

Русия е най-голямата и една от най-важните страни съседи на ЕС.Въпрос на предизвикателство за Европейския съюз е да разработи обща политика, на базата на която да работи съвместно със своя съсед.Новият Лисабонски договор говори за задължението на ЕС да продължава да съгласува външните си операции в рамките на взаимната отговорност на цялата общност. още »

Сънувах война. Тук, на Балканите. В София, България."Спокойно, това е невъзможно", успокои ме жена ми.Аз обаче съм на 42 и съм виждал вече твърде много невъзможни неща. Един цял строй/свят, стопил се безследно като купа сняг.Геноцид в Европа и американски самолети, които бомбардират Белград.Ракета, нацелила къща в Горна Баня.България в НАТО и в ЕС. Европа без граници. още »

Списъкът със страните готови да признаят независимо Косово нараства прогресивно. Но една част от тях, сред които арабски и мюсюлмански държави, все още се колебаят, въпреки че Вашингтон ги пресира да докажат солидарността си с мюсюлманите в Косово. Каква е обаче причината за това?Това пише в свой коментар руската информационна агенция РИА Новости.На пресконференция след обявяването на независимостта на Косово заместник-държавният секретар на САЩ по политическите въпроси Никълъс Бърнс приветства признаването на Косово от страна на Организацията "Ислямска конференция', както и от страна на правителствата на държавите, които са част от тази структура. още »

Кои региони в Европа биха последвали примера на Косово, обявявайки независимост? Някои от тях вече изразиха позицията си заедно с приветствията си към Косово. Това пише в свой коментар на еклектронната си страница "Дойче Веле"."Косово е единичен случай и не може да се сравнява с нито един друг регион в Европа", не се уморява да повтаря германската канцлерка Ангела Меркел. още »

Сенаторът от Илинойс може да извърви същия път като кандидатката на френските социалисти за президенсткия пост Сеголен Роаял: да възбуди ентусиазма по време на първичните избори, за да загуби накрая финалната битка.Това отбелязва в днешния си брой френският ежедневник "Le Courrier international"Едно нещо е сигурно след "супервторника" от миналата седмица: от този момент нататък Барак Обама влезе в безпощадна битка с Хилари Клинтън. още »

Изборът на председател на БАН – политизация вместо наука доц. д-р Любима Йорданова Тези дни оживено в медиите се обсъжда изборът на новия председател на БАН. Коментират се законови положения, възрастта на новия стар претендент акад. Иван Юхновски, надхвърлил 70 г. Само ще вметна, че в европейската наука учените се пенсионират в деня на навършване на 65 г., нормалната пенсионна възраст и за другите граждани /тук се изключват категориите труд с по-ранно пенсиониране/. Принципът на равноправието засяга и учените, наравно с другите граждани. В Европа, не в България. Тя не е Европа. Тук шестват правилата на дивите Балкани, хаосът, който не зачита обществените норми. Затова мнението ми дава друг ракурс на тайнството на т.нар.”избор”. Защото избор всъщност няма. Има единствено политическа сделка. БАН – Клуб на пенсионера Кои са причините Българската академия на науките да се превърне в Клуб на пенсионера, т.е. цялата йерархия да се ръководи от хора, навършили пенсионна възраст или близо до нея, активисти от времето на социализма, етап с който държавата се раздели преди вече 19 години. Не и Българската академия на науките – държава в държавата, тоталитарна социалистическа структура, която не допуска никакво съвременно развитие. Още по-малко с посока на хармонизиране с европейските стандарти. Не е вярно, че БАН е на 138 години, както пише в сайта й – http://www.bas.bg. на 26-30 септември 1869 г. е основано Българското книжовно дружество в Браила. То няма нищо общо с йерархизираната, отделена от висшите училища наука, обособена в БАН и структурирана и функционираща по съветски модел от 1 март1947 г. Досега. На 11.02.2008 г. ще бъде избран новият председател на Българската академия на науките. Най-вероятно ще бъде преизбран за четвърти мандат акад. Иван Юхновски. Вероятно той иска да се конкурира със социалистическия лидер Фидел Кастро по продължителност на управлението. Защото дори президентът на България, както и президентът на САЩ имат право само на два мандата управление. Мандатността в БАН обаче е премахната. От самия Юхновски, избран за председател на БАН на 8 април 1996 г., 6 април 2000 и 29 март 2004 г. Причините за евентуалния четвърти мандат на Юхновски са в политизацията на българската наука, която няма нищо общо нито с науката като такава, нито с избора му за почетен член на БАН, нито с академизма му. Политизацията на науката в БАН – в посока на запазване на статуквото на социалистическата наука Още на 27.11.2007 г. нещата за новия избор на стария и престарелия председател на БАН са решени на срещата на акад. Иван Юхновски с президента. Защо с президента, а не с министъра на образованието и науката? Защото трябва да се запази политическото статукво в българската наука, а това става най-лесно, като се оглавява тя от старите функционери, заемали водещи позиции в науката още по времето на социализма. Не очаквайте да намерите достоверна информация в сайта на Президентството. Там се казва просто: “Като част от подготовката на дебата държавният глава предложи на Българската академия на науките да подготви сравнителен анализ на политиките, институционалните структури и начините на финансиране на науката и научните изследвания в страните членки на Европейския съюз.” http://www.president.bg Значи вместо реални действия – подготовка на дебата. И то след 18 години демократично развитие на държавата ни, но не и на българската наука. Вместо изпълнение на политиката за научни изследвания и иновации на Европейската комисия, за която многократно съм писала в медиите – “сравнителни анализи” на “институционални структури”. Нещата отново са размити в многословие и отклоняване вниманието на българските граждани и научната общественост у нас встрани от проблема. Ако отидете в сайта на Първанов за избора му за втори мандат през 2006 г. – http://www.parvanov.org , ще се натъкнете на интересна подробност. Дейци на науката и образованието подкрепят кандидатурата му. От тях – много хора, директори на институти от БАН. Те са се легитимирали именно като директори на институти от БАН, а не като граждани, подкрепящи определен избор като гражданско участие. Това е важно, за да се проследи механизмът на организиране на тази “подкрепа” и се обяснят причините й – строгата йерархизация на БАН, която не търпи друго поведение освен подчинението. Сред тях няма да намерите името Юхновски. Той трябва да остане скрит, след като е свършил работата си. Сега обаче услугата трябва да се върне. Как да стане това? Чрез четворния избор на Иван Юхновски за председател на БАН. Той е удобен, защото ще продължи да изпълнява партийните поръчения, както го е правил досега. Личността Иван Юхновски и работата му като председател на БАН Ако си направите труда да изберете думите “Иван Юхновски, химик” на кирилица и латиница в ГУГЪЛ, ще забележите, че председателят на БАН се занимава с обществена дейност, но не и химия. И ако аз греша, редно е да поискам списъка с публикациите му и научните му открития като химик през изтеклите три мандата от управлението му като учен. Само че обществената дейност нещо не се връзва с престоя в химическата лаборатория. Докато ровех, се натъкнах на факт, който потвърждава тезата ми, че науката в БАН се движи по стандартите от Татово време. Сборникът с редактор член-кореспондент Васил Проданов “Оценката в науката”, издадена през 2007 г. в Академичното издателство “Проф. Марин Дринов” е с предговор със същото заглавие, написан от Иван Юхновски /стр.16/. Пито-платено. Акад. Иван Юхновски регистрира още една публикация, макар че тя няма нищо общо с химията, а чл.-кор. Васил Проданов издава книга, макар и не монография, а сборник и набира точки за избора си за академик. Така се прави наука в БАН. Именно обществената дейност характеризира научните качества на Иван Юхновски. Тя трябва да надделее при избора му, не научните открития, с които е кандидатствал за нобелист като учен-химик. Такива има, но не българи. Последен щрих в образа му на учен е съсипването на обществените науки и забраната за пренастройването им на съвременна вълна. Личните ми впечатления от него и хербанизирания Управителен съвет с учени в средна възраст над пенсионната, е от 2000 г., когато дадох за обсъждане идеята и програмата за изграждане на Институт по европеистика към БАН в подкрепа на държавната политика за евроинтеграция на страната ни. Идеята и досега се отхвърля от акад. Иван Юхновски, както и всички проекти, целящи съвременна интерпретация в обществените науки и настройването им на демократична вълна. Сега предстои избор на председател на БАН, за да остане социализмът в БАН. Друг е въпросът, че реформата в БАН налага хармонизация с европейската наука, защото вече втора година България е държава-членка на ЕС. Самата реформа трябва да започне с децентрализацията на науката в БАН, а тя трябва да започне от закриването на Централно управление на БАН, за да могат научните институти да дишат, като се освободят от директорите, назначавани по специалните критерии, които се налагат на Иван Юхновски. Той е само изпълнител. Добър изпълнител на чужда воля. Въпросът за реформата в БАН отново се отлага за необозримото бъдеще. Дотогава ще се запази съветският характер на иначе българската наука в Българската академия на науките. Европа и този път трябва да почака. Българските учени – също. още »