Ровя се в интернет от няколко дни и препрочитам новината за смъртта на едно момче - Никола Рашков. Навсякъде - Никола Рашков! Как ми се иска да е така! Защото не познавам момче с такова име. Това, което познавам аз се казва Николай Рашков Боздуков и ми беше близък преди да го затрупа купчина пръст, чакъл и асфалт. Пишете навсякъде, че е починал от задушаване... линейката дошла твърде късно... колегите не помогнали... COPY / PASTE (Никой не си е направил труда с един телефонен разговор да провери поне информацията която копира!?)
Аз знам друга история. Безнадеждна и изречена на един дъх. НА МЯСТО! С разкъсани бели дробове, сърце и черен дроб, с тежка травма на черепа, наранявания в областта на врата... застинал на лицето страх и отчаяние...
Градът. Созопол. Строежи. Хотели. Празни. Много. Като с конструктор в ръцете на 3 годишно дете. Без мисъл. Просто да е по-голямо и лъскаво. По-лъскаво! Припряност. Пришпорване. После момчето не било носило предпазно облекло... Бронежилетка, може би? Много смело влизало в изкопа… Ми нали това му е работата? Да е там и да си изпълнява задълженията.
А кой се погрижи за неговата безопасност?...
Главния архитект на града? Разрешителни за строежи на парче. На Париж първо е построена канализацията - после самия град.
Кмета? Предизборните кампании отдавна минаха за да крие два смъртни случая на строителни обекти в рамките на една седмица (на 09 май и на 15 май).
Работодателя? Като всеки работодател в България само той си знае…
А държавата къде е през всичкото това време? При всичките ни царе и битките, които са водили със сигурност не е имало толкова безсмислени загуби на човешки животи, както по пътя на „прехода” ни. Е..си прехода! Почти като ледников период – само най-силния оцелява.
И принесени в жертва на кого са Нашите момчета?
На лъскавия западен турист опиянен от цената на шише водка в кварталната кръчма, залитащ по изметения тротоар и напяващ неразбираеми ритми на родния си език?
На засукания бизнесмен, дошъл да изцеди и последната надежда за нормален живот на някой наивник?
На братушките изкупили половината ни черноморие с всичките му екстри - нещо което нормален БЪЛГАРИН не може да си позволи и в най-крайния квартал на средно голям град.
Изпращам Ви снимки. Вижте и преценете сами! Мястото е на хвърлей от морето. Улица „Одеса”. С прекрасен изглед. Перфектното място за романтична разходка, потъващи едни в други влюбени очи, сплетени ръце, топла прегръдка... Нещо което няма да се случи на Николай. Защото там той ни напусна завинаги! Сбогом, Ники!